Тихон Чурилин Ночь Нощ

Красимир Георгиев
„НОЧЬ”
Тихон Васильевич Чурилин (1885-1946 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НОЩ

Догаря лампа – сумрак сред дом.
Ще ни подхване тоз черен кон...

Тоз мрачен пламък и душен дух...
Да дишам спирам, стаявам дъх.

Нас конят черен ни носи в страх...
С копито чука в сърцето, ах!


Ударения
НОЩ

Дога́ря ла́мпа – сумра́к сред до́м.
Ште ни подхва́не тоз чере́н ко́н...

Тоз мра́чен пла́мък и ду́шен ду́х...
Да ди́шам спи́рам, стая́вам дъ́х.

Нас ко́нят че́рен ни но́си в стра́х...
С копи́то чу́ка в сърце́то, а́х!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Тихон Чурилин
НОЧЬ

Нет масла в лампе – тушить огонь.
Сейчас подхватит нас черный конь...

Мрачнее пламя – и чадный дух...
Дыханьем душным тушу я вдруг.

Ах, конь нас черный куда-то мчит...
Копытом в сердце стучит, стучит!

               1912 г.




---------------
Руският поет, писател и актьор Тихон Чурилин (Тихон Васильевич Чурилин) е роден на 17/29 май 1885 г. в гр. Лебедян, Тамбовска губерния. Учил е в икономическия факултет на Търговския институт в Москва и в Московския университет. Пише стихове от 19-годишен, първите му младежки изяви са в „Тамбовские губернские ведомости” от 1897 г., а първите му поетични публикации са в сп. „Нива” от 1908 г. Публикува в сборници и алманаси като „Московские мастера” (1916 г.), „Весенний салон поэтов” (1918 г.) и др. Известно време е актьор в Московския камерен театър. Счита се за комунист-анархист, творчеството му е свързано с литературното направление футуризъм. Страда от шизофрения и тежка депресия, 6-7 години се лекува в психиатрични заведения и лудници. Автор е на стихосбирките „Весна после смерти” (1915 г.), „Льву – барс” (1918 г.), „Жар-Жизнь” (1932 г., подготвена до коректура, но неиздадена), „Стихи Тихона Чурилина” (1940 г.) и на повестта „Конец Кикапу” (1918 г.). Посмъртно след 80-те години на ХХ в. е издаван многократно, последните издания с негови творби са „Стихи” (2010 г.), „Последний визит” (2011 г.), „Март младенец” (2011 г.), „Весна после смерти” (2011 г.), „Конец Кикапу: полная повесть Тихона Чурилина” (2012 г.), „Стихотворения и поэмы” (в два тома, 2012 г.) и др. Умира на 28 февруари 1946 г. в Москва.